Страдание
Една сълза отронва се безшумно
и плъзва се по ледената плът,
едно дете в стенание безумно
притиска разтуптялата се гръд.
Не може да приеме, че съдбата
отне му и последната искра,
която озаряваше душата
като лъчиста утринна зора.
Осиротяло, бедно и нещастно
ще скита в лабиринта на света
и ще се бори крехко и злощастно
за малката изсъхнала троха.
Но вярата си няма да изгуби -
тя сгушена е в малкото сърце
и любовта могъща ще пробуди,
но със душа прекрасна - не с лице.
Ще спази обещанието свято
и ще докаже на света жесток,
че любовта по-ценна е от злато,
а алчността - неудържим порок.
© Наташа Басарова All rights reserved.
