12 февр. 2008 г., 18:12

Страдание

936 0 14

Една сълза отронва се безшумно

и плъзва се по ледената плът,

едно дете в стенание безумно

притиска разтуптялата се гръд.

 

Не може да приеме, че съдбата

отне му и последната искра,

която озаряваше душата

като лъчиста утринна зора.

 

Осиротяло, бедно и нещастно

ще скита в лабиринта на света

и ще се бори крехко и злощастно

за малката изсъхнала троха.

 

Но вярата си няма да изгуби -

тя сгушена е в малкото сърце

и любовта могъща ще пробуди,

но със душа прекрасна - не с лице.

 

Ще спази обещанието свято

и ще докаже на света жесток,

че любовта по-ценна е от злато,

а алчността - неудържим порок.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно вълнуваща,както винаги!!!Поздрави
  • Много красиво...и много силно.Трогна ме.Прекрасен талант и казваш много истини.

    Една сълза отронва се безшумно
    и плъзва се по ледената плът,
    едно дете в стенание безумно
    притиска разтуптялата се гръд.

    И финалът е страхотен,но началото ме грабна.
  • Невероятно е!!!Поздравявам те!
  • Аплодисменти и поклон пред таланта ти!
  • Страшно ми хареса!Вече ми е любимо!поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...