15 jun 2007, 20:16

СТРАДАЩА ДУША

  Poesía
915 0 3

Душата ми страдаща плаче сега

самотна, безпътна, пропита с тъга,

знаейки, че сама е в нощта,

че за нея любовта е забранена.

 

Душата ми празна търси сега

изход от безкрайната, безбрежна тъга,

знаейки, че винаги има светлина,

че там в пространството някъде е тя...

 

Душата ми болна, бездушна

стене за обич и топлина,

но заради грешките безбройни,

тя знае, че това мираж е точно сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка моя и моята душа страда но ти си твърде млада но знай, че тя, душата е най-чистото и истинско нещо ,което имаме....Запази я светла и чиста и не спирай да твориш...С обич кака ти Райна, твоя землячка, родом от гр. Велико Търново Благодаря за коментара
  • Ех, колко таланти има по тоя свят!
  • Душата ни е нежна и ранима ,
    но винаги ни прощава.С обич.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...