15 jun 2007, 20:16

СТРАДАЩА ДУША

  Poesía
920 0 3

Душата ми страдаща плаче сега

самотна, безпътна, пропита с тъга,

знаейки, че сама е в нощта,

че за нея любовта е забранена.

 

Душата ми празна търси сега

изход от безкрайната, безбрежна тъга,

знаейки, че винаги има светлина,

че там в пространството някъде е тя...

 

Душата ми болна, бездушна

стене за обич и топлина,

но заради грешките безбройни,

тя знае, че това мираж е точно сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка моя и моята душа страда но ти си твърде млада но знай, че тя, душата е най-чистото и истинско нещо ,което имаме....Запази я светла и чиста и не спирай да твориш...С обич кака ти Райна, твоя землячка, родом от гр. Велико Търново Благодаря за коментара
  • Ех, колко таланти има по тоя свят!
  • Душата ни е нежна и ранима ,
    но винаги ни прощава.С обич.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...