СТРАДАЩА ДУША

Poetry

913 0 3

Душата ми страдаща плаче сега

самотна, безпътна, пропита с тъга,

знаейки, че сама е в нощта,

че за нея любовта е забранена.

Душата ми празна търси сега

изход от безкрайната, безбрежна тъга,

знаейки, че винаги има светлина,

че там в пространството някъде е тя...

Душата ми болна, бездушна

стене за обич и топлина,

но заради грешките безбройни,

тя знае, че това мираж е точно сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

renkav (Райна Недялкова)

Миличка моя и моята душа страда но ти си твърде млада но знай, че тя, душата е най-чистото и истинско нещо ,което имаме....Запази я светла и чиста и не спирай да твориш...С обич кака ти Райна, твоя землячка, родом от гр. Велико Търново Благодаря за коментара

2008-05-26T06:49:16+03:00
Сентполия (Любослава)

Ех, колко таланти има по тоя свят!

2007-12-05T19:58:58+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Душата ни е нежна и ранима ,
но винаги ни прощава.С обич.

2007-11-01T17:30:24+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0