15.06.2007 г., 20:16 ч.

СТРАДАЩА ДУША 

  Поезия
774 0 3

Душата ми страдаща плаче сега

самотна, безпътна, пропита с тъга,

знаейки, че сама е в нощта,

че за нея любовта е забранена.

 

Душата ми празна търси сега

изход от безкрайната, безбрежна тъга,

знаейки, че винаги има светлина,

че там в пространството някъде е тя...

 

Душата ми болна, бездушна

стене за обич и топлина,

но заради грешките безбройни,

тя знае, че това мираж е точно сега!

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миличка моя и моята душа страда но ти си твърде млада но знай, че тя, душата е най-чистото и истинско нещо ,което имаме....Запази я светла и чиста и не спирай да твориш...С обич кака ти Райна, твоя землячка, родом от гр. Велико Търново Благодаря за коментара
  • Ех, колко таланти има по тоя свят!
  • Душата ни е нежна и ранима ,
    но винаги ни прощава.С обич.
Предложения
: ??:??