СТРАДАЩА ДУША
Душата ми страдаща плаче сега
самотна, безпътна, пропита с тъга,
знаейки, че сама е в нощта,
че за нея любовта е забранена.
Душата ми празна търси сега
изход от безкрайната, безбрежна тъга,
знаейки, че винаги има светлина,
че там в пространството някъде е тя...
Душата ми болна, бездушна
стене за обич и топлина,
но заради грешките безбройни,
тя знае, че това мираж е точно сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
