Той като плодов храст примамва,
ала е строго забранен като абсент.
Люти в очите ми, но те припламват
напук на моите алергии и мен.
А аз съм алергична до припадък
към млади, несериозни и „сами”.
Безгрижно подарявах шепи младост.
Сега съм строга и студена. Но люти!
От шипката разбрах, че ме обича.
Събирал плод за мене между тръни.
Минавал после сухо-безразличен
край породистите жени– като игумен.
Нормално е да кажат, че е сбъркан,
да му обърнат гръб, загладили перата.
А мен ме достраша. Не се помръднах...
И слях гласа си с този на тълпата.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados