Нелюбяща

Аз бягах в сънища и мрак
И бях една и съща нощ без ден
Без светлина, в здрач лепкав и студен
Тъй както няма във очите на човек
Блясък от любов непороден

И чезнех в свойта нищета
Забравил що е свято и безценно
Как може мъничка сълза
Да потопи света във нежност и вълшебство

Замрежен блян, надежда скрита
Оазис мержелеещ се в простора
Болка от открита рана 
Немощ старческа след дългата умора