elenabili (Елена Биларева)
297 2389
2.08.2011 г., 23:06 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
772 0 20

Той като плодов храст примамва,

ала е строго забранен като абсент.

Люти в очите ми, но те припламват

напук на моите алергии и мен.

 

А аз съм алергична до припадък

към млади, несериозни и „сами”.

Безгрижно подарявах шепи младост.

Сега съм строга и студена. Но люти!

 

От шипката разбрах, че ме обича.

Събирал плод за мене между тръни.

Минавал после сухо-безразличен

край породистите жени– като игумен.

 

Нормално е да кажат, че е сбъркан,

да му обърнат гръб, загладили перата.

А мен ме достраша. Не се помръднах...

И слях гласа си с този на тълпата.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??