Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
81 156
20 feb 2011, 1:00

Страх 

  Poesía » De amor
1211 0 5



Падна една
измъчена сълза!
И викът ми
предизвика болка!

Познато ми бе това
чувство на страх.
В него си ти - мил.
С кафявите ти очи.

Косите ти падаха
по студеното ми лице.
Ръцете ти бяха там-
обгръщаха ме.

Проклинам се...
Харесвам те...
Не е любов...
Не се плаши...

Просто харесваш ми...

Знам, ако нещо ти
дам, празна ще остана
пак - отново. Не мога
да дам малка наслада!

Тялото ми те желае!
Трепти, щом до мен
приближиш се ти!
Ала разумът си знае!

Ти сам каза, че
усеща се, когато
си с някой за наслада.
Усещам го!

Да ти се насладя ли?
Да ти дам ли?
Безразлично ми е!
Знам, че сутринта ще съм сама!


Свикнала съм след това да боли!

 

 

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??