Страх
Падна една
измъчена сълза!
И викът ми
предизвика болка!
Познато ми бе това
чувство на страх.
В него си ти - мил.
С кафявите ти очи.
Косите ти падаха
по студеното ми лице.
Ръцете ти бяха там-
обгръщаха ме.
Проклинам се...
Харесвам те...
Не е любов...
Не се плаши...
Просто харесваш ми...
Знам, ако нещо ти
дам, празна ще остана
пак - отново. Не мога
да дам малка наслада!
Тялото ми те желае!
Трепти, щом до мен
приближиш се ти!
Ала разумът си знае!
Ти сам каза, че
усеща се, когато
си с някой за наслада.
Усещам го!
Да ти се насладя ли?
Да ти дам ли?
Безразлично ми е!
Знам, че сутринта ще съм сама!
Свикнала съм след това да боли!
© Апокалиптикс А All rights reserved.
