Страх
Падна една
измъчена сълза!
И викът ми
предизвика болка!
Познато ми бе това
чувство на страх.
В него си ти - мил.
С кафявите ти очи.
Косите ти падаха
по студеното ми лице.
Ръцете ти бяха там-
обгръщаха ме.
Проклинам се...
Харесвам те...
Не е любов...
Не се плаши...
Просто харесваш ми...
Знам, ако нещо ти
дам, празна ще остана
пак - отново. Не мога
да дам малка наслада!
Тялото ми те желае!
Трепти, щом до мен
приближиш се ти!
Ала разумът си знае!
Ти сам каза, че
усеща се, когато
си с някой за наслада.
Усещам го!
Да ти се насладя ли?
Да ти дам ли?
Безразлично ми е!
Знам, че сутринта ще съм сама!
Свикнала съм след това да боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
