20 февр. 2011 г., 01:00

Страх

1.6K 0 5



Падна една
измъчена сълза!
И викът ми
предизвика болка!

Познато ми бе това
чувство на страх.
В него си ти - мил.
С кафявите ти очи.

Косите ти падаха
по студеното ми лице.
Ръцете ти бяха там-
обгръщаха ме.

Проклинам се...
Харесвам те...
Не е любов...
Не се плаши...

Просто харесваш ми...

Знам, ако нещо ти
дам, празна ще остана
пак - отново. Не мога
да дам малка наслада!

Тялото ми те желае!
Трепти, щом до мен
приближиш се ти!
Ала разумът си знае!

Ти сам каза, че
усеща се, когато
си с някой за наслада.
Усещам го!

Да ти се насладя ли?
Да ти дам ли?
Безразлично ми е!
Знам, че сутринта ще съм сама!


Свикнала съм след това да боли!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...