Страх

Зад ъгъла ме чака

моят страх - озъбен, злобен,

притаен коварно в мрака,

надянал маска - стои огромен

и жестоко иска

да ме сграбчи в схватка

и злорадо да се киска,

а аз неистово се мятам

притисната, скована

и се мъча да избягам,

но той ме хвана

и примката така затяга,

че въздухът ми свърши...

Душата ми се свлече изтерзана,

духът ми се прекърши

и полетя в небето черна врана...