Зад ъгъла ме чака
моят страх - озъбен, злобен,
притаен коварно в мрака,
надянал маска - стои огромен
и жестоко иска
да ме сграбчи в схватка
и злорадо да се киска,
а аз неистово се мятам
притисната, скована
и се мъча да избягам,
но той ме хвана
и примката така затяга,
че въздухът ми свърши...
Душата ми се свлече изтерзана,
духът ми се прекърши
и полетя в небето черна врана...
© Румяна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
