12 апр. 2013 г., 14:56

Страх 

  Поэзия » Другая
565 0 0

Зад ъгъла ме чака

моят страх - озъбен, злобен,

притаен коварно в мрака,

надянал маска - стои огромен

и жестоко иска

да ме сграбчи в схватка

и злорадо да се киска,

а аз неистово се мятам

притисната, скована

и се мъча да избягам,

но той ме хвана

и примката така затяга,

че въздухът ми свърши...

Душата ми се свлече изтерзана,

духът ми се прекърши

и полетя в небето черна врана...

© Румяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??