Страх
Зад ъгъла ме чака
моят страх - озъбен, злобен,
притаен коварно в мрака,
надянал маска - стои огромен
и жестоко иска
да ме сграбчи в схватка
и злорадо да се киска,
а аз неистово се мятам
притисната, скована
и се мъча да избягам,
но той ме хвана
и примката така затяга,
че въздухът ми свърши...
Душата ми се свлече изтерзана,
духът ми се прекърши
и полетя в небето черна врана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
