Страх

Poesía

1.3K 0 1

Колко са плахи ръцете ни,

носещи спомени за безсилие...

Колко са плахи устните ни,

недоизказали шепоти минали...

Колко са плахи очите ни,

отвикнали на прощални погледи...

Колко са плахи сърцата ни,

притаили обичта ни посредствено...

Когато са плахи чувствата ни -

дори след тежкия, ядния ден...

нека вярваме и не се страхуваме,

нека бъдем себе си - съвсем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Точно така - нека бъдем себе си, а не кукли на конци!

2009-05-29T09:41:30+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0