Страх

29 may 2009, 7:02

Poesía

937 0 1

Колко са плахи ръцете ни,

носещи спомени за безсилие...

Колко са плахи устните ни,

недоизказали шепоти минали...

Колко са плахи очите ни,

отвикнали на прощални погледи...

Колко са плахи сърцата ни,

притаили обичта ни посредствено...

Когато са плахи чувствата ни -

дори след тежкия, ядния ден...

нека вярваме и не се страхуваме,

нека бъдем себе си - съвсем!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2009-05-29T09:41:30+03:00

Точно така - нека бъдем себе си, а не кукли на конци!