Страх

Poesía

1.3K 0 1

Колко са плахи ръцете ни,

носещи спомени за безсилие...

Колко са плахи устните ни,

недоизказали шепоти минали...

Колко са плахи очите ни,

отвикнали на прощални погледи...

Колко са плахи сърцата ни,

притаили обичта ни посредствено...

Когато са плахи чувствата ни -

дори след тежкия, ядния ден...

нека вярваме и не се страхуваме,

нека бъдем себе си - съвсем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Точно така - нека бъдем себе си, а не кукли на конци!

2009-05-29T09:41:30+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0