Страх

Поезия

1.3K 0 1

Колко са плахи ръцете ни,

носещи спомени за безсилие...

Колко са плахи устните ни,

недоизказали шепоти минали...

Колко са плахи очите ни,

отвикнали на прощални погледи...

Колко са плахи сърцата ни,

притаили обичта ни посредствено...

Когато са плахи чувствата ни -

дори след тежкия, ядния ден...

нека вярваме и не се страхуваме,

нека бъдем себе си - съвсем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Точно така - нека бъдем себе си, а не кукли на конци!

2009-05-29T09:41:30+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0