Страх
Колко са плахи ръцете ни,
носещи спомени за безсилие...
Колко са плахи устните ни,
недоизказали шепоти минали...
Колко са плахи очите ни,
отвикнали на прощални погледи...
Колко са плахи сърцата ни,
притаили обичта ни посредствено...
Когато са плахи чувствата ни -
дори след тежкия, ядния ден...
нека вярваме и не се страхуваме,
нека бъдем себе си - съвсем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Христова Все права защищены