29 мая 2009 г., 07:02

Страх 

  Поэзия
1044 0 1
Колко са плахи ръцете ни,
носещи спомени за безсилие...
Колко са плахи устните ни,
недоизказали шепоти минали...
Колко са плахи очите ни,
отвикнали на прощални погледи...
Колко са плахи сърцата ни,
притаили обичта ни посредствено...
Когато са плахи чувствата ни -
дори след тежкия, ядния ден...
нека вярваме и не се страхуваме,
нека бъдем себе си - съвсем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??