Колко са плахи ръцете ни,
носещи спомени за безсилие...
Колко са плахи устните ни,
недоизказали шепоти минали...
Колко са плахи очите ни,
отвикнали на прощални погледи...
Колко са плахи сърцата ни,
притаили обичта ни посредствено...
Когато са плахи чувствата ни -
дори след тежкия, ядния ден...
нека вярваме и не се страхуваме,
нека бъдем себе си - съвсем!
© Пламена Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
