27 jun 2016, 17:51

Страх

545 1 4

                                                 Страх

 

Страхът това е чувство човешко нали?

Живее в нас и появява се в нашите мисли!

Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!

Всеки живее Живота си в своя Свят,

обикновен човек, беден или богат.

Живот интересен, за някои безличен 

живот труден, неспокоен и различен.

Нормално е човек да се страхува,

за близки хора, за утре, за приятели добри,

да мисли са тях с любов и тревога.

Къде са? Какво правят? Добре ли са? Дали са сами?

Вярата в Доброто Човека успокоява,

и тогава спокойствието се появява.

Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,

душата се отпуска на Човека, сърцето заиграва.

Той става спокоен, страхът си побеждава!

На лошите хора, Силният Човек прощава!

Своите принципи той отстоява,

Защото е Силен, а Живота продължава...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Пиша това което чувствам.Буквално.
  • "Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,"

    Това е човек да бъде силен! Да се бори със страховете си,
    а не да не се страхува... Хареса ми!
  • Благодаря. Имам и други. Стиховете. Ще се радвам да ги коментирате.
  • Валентин Миленов, ако текстът беше с по-изразена форма и старание откъм подбора на изразни средства, бих казала - прекрасно. В случая ще кажа - хубаво послание изразено в чудесна форма и застъпено по очарователен начин с душевността на човека изобщо - какво, ако не вярата в доброто ни прави наивни и добри?! Наглед очевидни истини, но само наглед... Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се развивате в писането, защото имате какво да кажете...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...