27.06.2016 г., 17:51

Страх

544 1 4

                                                 Страх

 

Страхът това е чувство човешко нали?

Живее в нас и появява се в нашите мисли!

Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!

Всеки живее Живота си в своя Свят,

обикновен човек, беден или богат.

Живот интересен, за някои безличен 

живот труден, неспокоен и различен.

Нормално е човек да се страхува,

за близки хора, за утре, за приятели добри,

да мисли са тях с любов и тревога.

Къде са? Какво правят? Добре ли са? Дали са сами?

Вярата в Доброто Човека успокоява,

и тогава спокойствието се появява.

Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,

душата се отпуска на Човека, сърцето заиграва.

Той става спокоен, страхът си побеждава!

На лошите хора, Силният Човек прощава!

Своите принципи той отстоява,

Защото е Силен, а Живота продължава...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!Пиша това което чувствам.Буквално.
  • "Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,"

    Това е човек да бъде силен! Да се бори със страховете си,
    а не да не се страхува... Хареса ми!
  • Благодаря. Имам и други. Стиховете. Ще се радвам да ги коментирате.
  • Валентин Миленов, ако текстът беше с по-изразена форма и старание откъм подбора на изразни средства, бих казала - прекрасно. В случая ще кажа - хубаво послание изразено в чудесна форма и застъпено по очарователен начин с душевността на човека изобщо - какво, ако не вярата в доброто ни прави наивни и добри?! Наглед очевидни истини, но само наглед... Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се развивате в писането, защото имате какво да кажете...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...