Jun 27, 2016, 5:51 PM

Страх

540 1 4

                                                 Страх

 

Страхът това е чувство човешко нали?

Живее в нас и появява се в нашите мисли!

Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!

Всеки живее Живота си в своя Свят,

обикновен човек, беден или богат.

Живот интересен, за някои безличен 

живот труден, неспокоен и различен.

Нормално е човек да се страхува,

за близки хора, за утре, за приятели добри,

да мисли са тях с любов и тревога.

Къде са? Какво правят? Добре ли са? Дали са сами?

Вярата в Доброто Човека успокоява,

и тогава спокойствието се появява.

Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,

душата се отпуска на Човека, сърцето заиграва.

Той става спокоен, страхът си побеждава!

На лошите хора, Силният Човек прощава!

Своите принципи той отстоява,

Защото е Силен, а Живота продължава...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!Пиша това което чувствам.Буквално.
  • "Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,"

    Това е човек да бъде силен! Да се бори със страховете си,
    а не да не се страхува... Хареса ми!
  • Благодаря. Имам и други. Стиховете. Ще се радвам да ги коментирате.
  • Валентин Миленов, ако текстът беше с по-изразена форма и старание откъм подбора на изразни средства, бих казала - прекрасно. В случая ще кажа - хубаво послание изразено в чудесна форма и застъпено по очарователен начин с душевността на човека изобщо - какво, ако не вярата в доброто ни прави наивни и добри?! Наглед очевидни истини, но само наглед... Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се развивате в писането, защото имате какво да кажете...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...