27 июн. 2016 г., 17:51

Страх

542 1 4

                                                 Страх

 

Страхът това е чувство човешко нали?

Живее в нас и появява се в нашите мисли!

Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!

Всеки живее Живота си в своя Свят,

обикновен човек, беден или богат.

Живот интересен, за някои безличен 

живот труден, неспокоен и различен.

Нормално е човек да се страхува,

за близки хора, за утре, за приятели добри,

да мисли са тях с любов и тревога.

Къде са? Какво правят? Добре ли са? Дали са сами?

Вярата в Доброто Човека успокоява,

и тогава спокойствието се появява.

Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,

душата се отпуска на Човека, сърцето заиграва.

Той става спокоен, страхът си побеждава!

На лошите хора, Силният Човек прощава!

Своите принципи той отстоява,

Защото е Силен, а Живота продължава...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Пиша това което чувствам.Буквално.
  • "Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,"

    Това е човек да бъде силен! Да се бори със страховете си,
    а не да не се страхува... Хареса ми!
  • Благодаря. Имам и други. Стиховете. Ще се радвам да ги коментирате.
  • Валентин Миленов, ако текстът беше с по-изразена форма и старание откъм подбора на изразни средства, бих казала - прекрасно. В случая ще кажа - хубаво послание изразено в чудесна форма и застъпено по очарователен начин с душевността на човека изобщо - какво, ако не вярата в доброто ни прави наивни и добри?! Наглед очевидни истини, но само наглед... Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се развивате в писането, защото имате какво да кажете...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...