27 июн. 2016 г., 17:51

Страх

539 1 4

                                                 Страх

 

Страхът това е чувство човешко нали?

Живее в нас и появява се в нашите мисли!

Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!

Всеки живее Живота си в своя Свят,

обикновен човек, беден или богат.

Живот интересен, за някои безличен 

живот труден, неспокоен и различен.

Нормално е човек да се страхува,

за близки хора, за утре, за приятели добри,

да мисли са тях с любов и тревога.

Къде са? Какво правят? Добре ли са? Дали са сами?

Вярата в Доброто Човека успокоява,

и тогава спокойствието се появява.

Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,

душата се отпуска на Човека, сърцето заиграва.

Той става спокоен, страхът си побеждава!

На лошите хора, Силният Човек прощава!

Своите принципи той отстоява,

Защото е Силен, а Живота продължава...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Пиша това което чувствам.Буквално.
  • "Страхът победен постъпва. Усмивка лицето озарява,"

    Това е човек да бъде силен! Да се бори със страховете си,
    а не да не се страхува... Хареса ми!
  • Благодаря. Имам и други. Стиховете. Ще се радвам да ги коментирате.
  • Валентин Миленов, ако текстът беше с по-изразена форма и старание откъм подбора на изразни средства, бих казала - прекрасно. В случая ще кажа - хубаво послание изразено в чудесна форма и застъпено по очарователен начин с душевността на човека изобщо - какво, ако не вярата в доброто ни прави наивни и добри?! Наглед очевидни истини, но само наглед... Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се развивате в писането, защото имате какво да кажете...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...