goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
12 nov 2017, 13:03

Страх

  Poesía
761 1 14

Той във сенките се свива...

Той от сенките краде.

От живота ти отпива,

иска душа да му се даде.

Той оглозгва дни и нощи

и мечите ти до кост!

Той неканен и неискан гост е!

Да го прогониш, няма метод прост.

Освен, да не живееш в сенки!

В очите да го гледаш!

Опасните си мисли, като мренки

в дълбоки вирове да криеш.

Да люпиш семки с мнимо безразличие

и да го прикриваш. За приличие.

Защото... Той във сенките се свива!

... От живота ти отпива!

И... не се напива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря, Нина.
  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Много добре описан тоя страх....като гатанка звучи...?! Харесва ми!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Привет, Веси! Благодаря ти!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Най-трудно е да се преборим със собствените си страхове. Но пък не и невъзможно... Пожелавам ти по-малко такива битки, Марги! Поздрави!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Мъдра е била баба ти, Ели. Валя и Веси, благодаря, че прочетохте. Да! Страхът е нормална емоция, ако не му позволим да расте и ни контролира. Дори е полезен за нашето самосъхранение. Изпуснем ли го, става наистина страшно! Ограбва живота ни! Имам клиентка, коят цяла година, а може би повече се лекува от страхова невроза. Не излизаше от апартамента. Дори не отваряше вратата. Сега е в психо болница. Страхът открадна живота И! А е млада!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0