12.11.2017 г., 13:03

Страх

756 1 14

Той във сенките се свива...

Той от сенките краде.

От живота ти отпива,

иска душа да му се даде.

Той оглозгва дни и нощи

и мечите ти до кост!

Той неканен и неискан гост е!

Да го прогониш, няма метод прост.

Освен, да не живееш в сенки!

В очите да го гледаш!

Опасните си мисли, като мренки

в дълбоки вирове да криеш.

Да люпиш семки с мнимо безразличие

и да го прикриваш. За приличие.

Защото... Той във сенките се свива!

... От живота ти отпива!

И... не се напива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Нина.
  • Много добре описан тоя страх....като гатанка звучи...?! Харесва ми!
  • Привет, Веси! Благодаря ти!
  • Най-трудно е да се преборим със собствените си страхове. Но пък не и невъзможно... Пожелавам ти по-малко такива битки, Марги! Поздрави!
  • Мъдра е била баба ти, Ели. Валя и Веси, благодаря, че прочетохте. Да! Страхът е нормална емоция, ако не му позволим да расте и ни контролира. Дори е полезен за нашето самосъхранение. Изпуснем ли го, става наистина страшно! Ограбва живота ни! Имам клиентка, коят цяла година, а може би повече се лекува от страхова невроза. Не излизаше от апартамента. Дори не отваряше вратата. Сега е в психо болница. Страхът открадна живота И! А е млада!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....