Дълбоко.
Докоснах с краката студеното,
дъно на хладния страх.
Засмях се – потънах!
Прелестно...
Ледено!
Как дълго със тебе живях –
така непрегърнат и нецелунат?
Днес вече обичам те, страх!
Омайно
в безочакване е времето.
Спрях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.