Dec 5, 2017, 1:15 PM

Страх

  Poetry
797 0 2

Дълбоко. 

Докоснах с краката студеното,

дъно на хладния страх.

Засмях се – потънах! 

Прелестно...

Ледено!

Как дълго със тебе живях –

така непрегърнат и нецелунат?

Днес вече обичам те, страх!

 

Омайно

в безочакване е времето.

Спрях. 

 

Усетих.

Изпитах, попих, 

на бездната черното,

различно и меко.

Различна и аз продължих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за думите, радвам се, че ти е допаднало.
  • Супер оригинално! "Омайно
    в безочакване е времето.
    Спрях. " Такава гледна точка спрямо страха е нова и си струва да се доразвие! Давай! В този стих си се справила а продължила. А ако не беше? Много любопитно. Ще дебна за друг подобен стих от теб.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...