Dec 5, 2017, 1:15 PM

Страх

  Poetry
794 0 2

Дълбоко. 

Докоснах с краката студеното,

дъно на хладния страх.

Засмях се – потънах! 

Прелестно...

Ледено!

Как дълго със тебе живях –

така непрегърнат и нецелунат?

Днес вече обичам те, страх!

 

Омайно

в безочакване е времето.

Спрях. 

 

Усетих.

Изпитах, попих, 

на бездната черното,

различно и меко.

Различна и аз продължих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за думите, радвам се, че ти е допаднало.
  • Супер оригинално! "Омайно
    в безочакване е времето.
    Спрях. " Такава гледна точка спрямо страха е нова и си струва да се доразвие! Давай! В този стих си се справила а продължила. А ако не беше? Много любопитно. Ще дебна за друг подобен стих от теб.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...