Sunrose (Мария )
9 5
24 jul 2006, 20:41

Страх 

  Poesía
920 0 1
Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта.
Страхът в душата се пробужда,
а сърцето лудо бие във гърдите,
сякаш чувам тропота далечен,
на войска,на конските копита...

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш въображение и усет. Трябва повечко да пишеш и да поизчистиш стила и начина си на изразяване. От теб ще стане добър писател, но само трябва да продължиш да пишеш. Поздрави и усмивки от мен
Propuestas
: ??:??