24 июл. 2006 г., 20:41

Страх

Поэзия

1.2K 0 1

Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта.
Страхът в душата се пробужда,
а сърцето лудо бие във гърдите,
сякаш чувам тропота далечен,
на войска,на конските копита...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bonic (Богдан Николов)

Имаш въображение и усет. Трябва повечко да пишеш и да поизчистиш стила и начина си на изразяване. От теб ще стане добър писател, но само трябва да продължиш да пишеш. Поздрави и усмивки от мен

2006-07-25T18:26:30+03:00