Jul 24, 2006, 8:41 PM
Страх
819
0
1
Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта.
Страхът в душата се пробужда,
а сърцето лудо бие във гърдите,
сякаш чувам тропота далечен,
на войска,на конските копита...
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта.
Страхът в душата се пробужда,
а сърцето лудо бие във гърдите,
сякаш чувам тропота далечен,
на войска,на конските копита...
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Имаш въображение и усет. Трябва повечко да пишеш и да поизчистиш стила и начина си на изразяване. От теб ще стане добър писател, но само трябва да продължиш да пишеш. Поздрави и усмивки от мен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
