Jul 24, 2006, 8:41 PM

Страх 

  Poetry
992 0 1
Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??