страх

5 may 2007, 14:33

Poesía

590 0 0

Поглеждаш и се взираш в тях,
безмълвно спираш своя дъх...
Небосводът син в сълзи облян е,
звездите сиви - потъмнели гледат
твоя плач...
Тъжиш за някой свой познат,
личи - душата пари, а сърцето
не тупти.
Искри свистят от твойте очи,
изгаряш себе си дори...
и падаш ли, и падаш в бездънни
бели ями на смъртта...
Спри и погледни - в небето реят се орли.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

страх

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas