Поглеждаш и се взираш в тях,
безмълвно спираш своя дъх...
Небосводът син в сълзи облян е,
звездите сиви - потъмнели гледат
твоя плач...
Тъжиш за някой свой познат,
личи - душата пари, а сърцето
не тупти.
Искри свистят от твойте очи,
изгаряш себе си дори...
и падаш ли, и падаш в бездънни
бели ями на смъртта...
Спри и погледни - в небето реят се орли.
© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
