30 may 2008, 19:29

Страх

1.2K 1 3

 

Дали обичаш ме истински ти

или просто бягаш от самотата си,

дали в живота ти има място за мен

или ще бъда само забравен спомен?!

 

Обичам те, нужно ли е да го казвам

с поглед, с устни?! С всичко го показвам!

Ти ми върна усмивката, мечтите,

от лицето даже заличи сълзите.

 

Само с поглед огън в мене палиш

и нежно пак косите ми галиш,

но страхът не спира в моята душа

да казва "внимавай" да не е лъжа!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...