Дали обичаш ме истински ти
или просто бягаш от самотата си,
дали в живота ти има място за мен
или ще бъда само забравен спомен?!
Обичам те, нужно ли е да го казвам
с поглед, с устни?! С всичко го показвам!
Ти ми върна усмивката, мечтите,
от лицето даже заличи сълзите.
Само с поглед огън в мене палиш
и нежно пак косите ми галиш,
но страхът не спира в моята душа
да казва "внимавай" да не е лъжа!
© Милена All rights reserved.
мисля че страха е доказателство,за това че обичаме ако той изчезне явно вече сме безразлични и съответно вече няма обич...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
