Страх
Дали обичаш ме истински ти
или просто бягаш от самотата си,
дали в живота ти има място за мен
или ще бъда само забравен спомен?!
Обичам те, нужно ли е да го казвам
с поглед, с устни?! С всичко го показвам!
Ти ми върна усмивката, мечтите,
от лицето даже заличи сълзите.
Само с поглед огън в мене палиш
и нежно пак косите ми галиш,
но страхът не спира в моята душа
да казва "внимавай" да не е лъжа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
мисля че страха е доказателство,за това че обичаме ако той изчезне явно вече сме безразлични и съответно вече няма обич...
