19 dic 2007, 17:20

Страх

842 0 4

Страх

 

Сърцето ми обзето е от чувство странно,

страх набира сили в моято душа.

Страх ме е на себе си да се опра.

И в нощите аз как не спя

и мисля за живота нейде пропилян,

заради един страх неоснован.

Колко шанса пропилях,

колко пътя извървях

и сега разбирам чак -

този страх превърна живота ми в ад.

Любовта ми си отива,

а страх ми пречи да я спра.

Как ли не разбрах аз какво ме спъва,

как ли аз не осъзнах,

че живота си отива...

Заради тоз мой пуст страх,

но чувство ново

възроди се в моето сърце.

Днес аз вървя напред!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Открила си сама ключа. Горещи Поздравления от една безстрашна "планета" - понякога дори ме е страх от моето безумно безстрашие!!! Страхът е полезен в умерени дози, но няма място за прекомерен страх.
    Браво за стиха и осъзнаването!Поздрав
  • Поздравления и продължавай да пишеш...Имаш талант!!!
  • Стихотворението е посветено на една моя приятелка,която чустваше такъв стах и след като и помогнах,получих музата за да напиша това стихотворение.
  • "но чувство ново
    възроди се в моето сърце.
    Днес аз вървя напред!!!" - Радвам се за теб!

    Хубав стих,но си още толкова млада...чакат те много много хубави моменти и ти ги пожелавам - Не се страхувай, а бъди уверена!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...