19.12.2007 г., 17:20

Страх

839 0 4

Страх

 

Сърцето ми обзето е от чувство странно,

страх набира сили в моято душа.

Страх ме е на себе си да се опра.

И в нощите аз как не спя

и мисля за живота нейде пропилян,

заради един страх неоснован.

Колко шанса пропилях,

колко пътя извървях

и сега разбирам чак -

този страх превърна живота ми в ад.

Любовта ми си отива,

а страх ми пречи да я спра.

Как ли не разбрах аз какво ме спъва,

как ли аз не осъзнах,

че живота си отива...

Заради тоз мой пуст страх,

но чувство ново

възроди се в моето сърце.

Днес аз вървя напред!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Открила си сама ключа. Горещи Поздравления от една безстрашна "планета" - понякога дори ме е страх от моето безумно безстрашие!!! Страхът е полезен в умерени дози, но няма място за прекомерен страх.
    Браво за стиха и осъзнаването!Поздрав
  • Поздравления и продължавай да пишеш...Имаш талант!!!
  • Стихотворението е посветено на една моя приятелка,която чустваше такъв стах и след като и помогнах,получих музата за да напиша това стихотворение.
  • "но чувство ново
    възроди се в моето сърце.
    Днес аз вървя напред!!!" - Радвам се за теб!

    Хубав стих,но си още толкова млада...чакат те много много хубави моменти и ти ги пожелавам - Не се страхувай, а бъди уверена!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...