19.12.2007 г., 17:20 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
599 0 4

Страх

 

Сърцето ми обзето е от чувство странно,

страх набира сили в моято душа.

Страх ме е на себе си да се опра.

И в нощите аз как не спя

и мисля за живота нейде пропилян,

заради един страх неоснован.

Колко шанса пропилях,

колко пътя извървях

и сега разбирам чак -

този страх превърна живота ми в ад.

Любовта ми си отива,

а страх ми пречи да я спра.

Как ли не разбрах аз какво ме спъва,

как ли аз не осъзнах,

че живота си отива...

Заради тоз мой пуст страх,

но чувство ново

възроди се в моето сърце.

Днес аз вървя напред!!!

© Ивана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Открила си сама ключа. Горещи Поздравления от една безстрашна "планета" - понякога дори ме е страх от моето безумно безстрашие!!! Страхът е полезен в умерени дози, но няма място за прекомерен страх.
    Браво за стиха и осъзнаването!Поздрав
  • Поздравления и продължавай да пишеш...Имаш талант!!!
  • Стихотворението е посветено на една моя приятелка,която чустваше такъв стах и след като и помогнах,получих музата за да напиша това стихотворение.
  • "но чувство ново
    възроди се в моето сърце.
    Днес аз вървя напред!!!" - Радвам се за теб!

    Хубав стих,но си още толкова млада...чакат те много много хубави моменти и ти ги пожелавам - Не се страхувай, а бъди уверена!
Предложения
: ??:??