19 дек. 2007 г., 17:20

Страх

846 0 4

Страх

 

Сърцето ми обзето е от чувство странно,

страх набира сили в моято душа.

Страх ме е на себе си да се опра.

И в нощите аз как не спя

и мисля за живота нейде пропилян,

заради един страх неоснован.

Колко шанса пропилях,

колко пътя извървях

и сега разбирам чак -

този страх превърна живота ми в ад.

Любовта ми си отива,

а страх ми пречи да я спра.

Как ли не разбрах аз какво ме спъва,

как ли аз не осъзнах,

че живота си отива...

Заради тоз мой пуст страх,

но чувство ново

възроди се в моето сърце.

Днес аз вървя напред!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Открила си сама ключа. Горещи Поздравления от една безстрашна "планета" - понякога дори ме е страх от моето безумно безстрашие!!! Страхът е полезен в умерени дози, но няма място за прекомерен страх.
    Браво за стиха и осъзнаването!Поздрав
  • Поздравления и продължавай да пишеш...Имаш талант!!!
  • Стихотворението е посветено на една моя приятелка,която чустваше такъв стах и след като и помогнах,получих музата за да напиша това стихотворение.
  • "но чувство ново
    възроди се в моето сърце.
    Днес аз вървя напред!!!" - Радвам се за теб!

    Хубав стих,но си още толкова млада...чакат те много много хубави моменти и ти ги пожелавам - Не се страхувай, а бъди уверена!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...