Страх и параноя

5 dic 2010, 12:04

Poesía » Filosófica

771 0 3

Страхът говори вместо нас

и спира мозъкът ни даже.

Защо да си приказваме за

страст, когато всичко ни

тревожи?

И параноята расте,

а ти се чувстваш просто

страшно.

И някой сякаш в теб краде

от душата ти ужасна.

Всеки иска да те спре,

да ти направи мръсно.

Започва да ти става зле,

та чак животът ти се втръсва.

И какво остава ти, момче,

освен въжето да си сложиш.

И възела със две ръце

да стегнеш...

Убиец ли си, или не?

Това и аз не зная.

Но знам, че болката расте,

когато мислиш си за края...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.