5.12.2010 г., 12:04

Страх и параноя

1.1K 0 3

Страхът говори вместо нас

и спира мозъкът ни даже.

Защо да си приказваме за

страст, когато всичко ни

тревожи?

И параноята расте,

а ти се чувстваш просто

страшно.

И някой сякаш в теб краде

от душата ти ужасна.

Всеки иска да те спре,

да ти направи мръсно.

Започва да ти става зле,

та чак животът ти се втръсва.

И какво остава ти, момче,

освен въжето да си сложиш.

И възела със две ръце

да стегнеш...

Убиец ли си, или не?

Това и аз не зная.

Но знам, че болката расте,

когато мислиш си за края...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха, рап парче! Да има и такова звучене Плами!
    Съгласен съм с Жули, такъв е живота, непрестанна борба със себе си!
  • Това направо си е рап парче
  • Животът е една непрестанна борба... със себе си (себенамиране,себеосъзнаване, себеприемане)!
    Харесах идеята!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...