7 oct 2007, 10:19

Страх ме е сама

  Poesía
776 1 18
Обърква ме твоето мълчание,
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива.
Крещя в истерия и непрестанно плача,
моля се горещо на всички богове.
Но ти обръщаш глава, безстрастен
и раняваш до болка моето сърце.
Без теб дните минават, черни,
и става непотребна моята любов.
И аз непълноценна жена се чувствам,
страх ме е сама да живея този живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...