7.10.2007 г., 10:19

Страх ме е сама

774 1 18
Обърква ме твоето мълчание,
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива.
Крещя в истерия и непрестанно плача,
моля се горещо на всички богове.
Но ти обръщаш глава, безстрастен
и раняваш до болка моето сърце.
Без теб дните минават, черни,
и става непотребна моята любов.
И аз непълноценна жена се чувствам,
страх ме е сама да живея този живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...