Страх ме е сама
Обърква ме твоето мълчание,
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива.
Крещя в истерия и непрестанно плача,
моля се горещо на всички богове.
Но ти обръщаш глава, безстрастен
и раняваш до болка моето сърце.
Без теб дните минават, черни,
и става непотребна моята любов.
И аз непълноценна жена се чувствам,
страх ме е сама да живея този живот.
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива.
Крещя в истерия и непрестанно плача,
моля се горещо на всички богове.
Но ти обръщаш глава, безстрастен
и раняваш до болка моето сърце.
Без теб дните минават, черни,
и става непотребна моята любов.
И аз непълноценна жена се чувствам,
страх ме е сама да живея този живот.
© Ванина All rights reserved.
много ми хареса. просто е страхотно 
