Обърква ме твоето мълчание, като камък ми тежи. Душата ми изпитва страдание, което иска да измие със сълзи. Измъчвам се от твоята студенина, никога не си бил такъв. Дори и да сме имали скандали, си протягал ръка винаги пръв. Обезумявам без твоите целувки, те за мен са животворна сила. Сега ми липсват и си мисля, че съм на системи: полу-жива. Крещя в истерия и непрестанно плача, моля се горещо на всички богове. Но ти обръщаш глава, безстрастен и раняваш до болка моето сърце. Без теб дните минават, черни, и става непотребна моята любов. И аз непълноценна жена се чувствам, страх ме е сама да живея този живот.
Има болки, които понасяме и удари , които търпим. Има спомени, които отнасяме в нощите когато не спим. Има обич, която очакваме и скръб, за която мълчим и в тези минути осъзнаваме колко е трудно да бъдеш един...
Бъди силна!
С обич!
Прегръщам те,миличка!!!
Има и такива периоди.Всичко ще отшуми,но ти трябва да намериш сили да продължиш и да се усмихнеш отново.Мъжете трудно протягат ръка.Протегни я ти,колкото и да боли.
Надявам се,че си струва.
Поздрави за стиха Ванина! Добре си го написала! Раздялата е трудно нещо мила! Особено ако се чувстваш изоставен и ненужен за някого, когото обичаш. Но живота продължава!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.