7 окт. 2007 г., 10:19

Страх ме е сама

772 1 18
Обърква ме твоето мълчание,
като камък ми тежи.
Душата ми изпитва страдание,
което иска да измие със сълзи.
Измъчвам се от твоята студенина,
никога не си бил такъв.
Дори и да сме имали скандали,
си протягал ръка винаги пръв.
Обезумявам без твоите целувки,
те за мен са животворна сила.
Сега ми липсват и си мисля,
че съм на системи: полу-жива.
Крещя в истерия и непрестанно плача,
моля се горещо на всички богове.
Но ти обръщаш глава, безстрастен
и раняваш до болка моето сърце.
Без теб дните минават, черни,
и става непотребна моята любов.
И аз непълноценна жена се чувствам,
страх ме е сама да живея този живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...