21 jun 2008, 1:41

Страх от чуждите думи 

  Poesía » De amor
688 0 2
Тя е чистото и искреното,
а аз - изгарящата страст
и предразсъдъци измислени
убиват всичко между нас.

Тя е горда и невинна,
а аз - покварената грешница.
В очите й светлина има,
а в моите - лудостта на вещица.

Погледни в очите ми обаче
и ако можеш си признай,
че аз за теб нищо не знача.
Не можеш. Това измислено е май.

Знам, че никога няма да съм жената,
с която гордо пред света ще стоиш,
дори да те изгарят желанието и самотата.
Никога няма да ми простиш

миналото ми, твърде опетнено
и неограничената ми свобода.
В сърцето ти обаче дали ще е простено,
че моралът ти убива любовта?

С нея си, защото е по-приемлива
и не се бори срещу света,
спокойствие лъха от усмивката й красива.
Но не си ли по-жив с неспокойната ми свобода?

23.12.2002г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма как свободата да е спокойна
    Тя винаги е "на върха на копието"...

  • Който живее управляван от хорското, мнение губи живота си...За това се радвай на свободата си.И никой не е достатъчно добър,за да се промениш заради него...
Propuestas
: ??:??