21 июн. 2008 г., 01:41

Страх от чуждите думи

834 0 2
Тя е чистото и искреното,
а аз - изгарящата страст
и предразсъдъци измислени
убиват всичко между нас.

Тя е горда и невинна,
а аз - покварената грешница.
В очите й светлина има,
а в моите - лудостта на вещица.

Погледни в очите ми обаче
и ако можеш си признай,
че аз за теб нищо не знача.
Не можеш. Това измислено е май.

Знам, че никога няма да съм жената,
с която гордо пред света ще стоиш,
дори да те изгарят желанието и самотата.
Никога няма да ми простиш

миналото ми, твърде опетнено
и неограничената ми свобода.
В сърцето ти обаче дали ще е простено,
че моралът ти убива любовта?

С нея си, защото е по-приемлива
и не се бори срещу света,
спокойствие лъха от усмивката й красива.
Но не си ли по-жив с неспокойната ми свобода?

23.12.2002г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма как свободата да е спокойна
    Тя винаги е "на върха на копието"...

  • Който живее управляван от хорското, мнение губи живота си...За това се радвай на свободата си.И никой не е достатъчно добър,за да се промениш заради него...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...