Страх от чуждите думи
а аз - изгарящата страст
и предразсъдъци измислени
убиват всичко между нас.
Тя е горда и невинна,
а аз - покварената грешница.
В очите й светлина има,
а в моите - лудостта на вещица.
Погледни в очите ми обаче
и ако можеш си признай,
че аз за теб нищо не знача.
Не можеш. Това измислено е май.
Знам, че никога няма да съм жената,
с която гордо пред света ще стоиш,
дори да те изгарят желанието и самотата.
Никога няма да ми простиш
миналото ми, твърде опетнено
и неограничената ми свобода.
В сърцето ти обаче дали ще е простено,
че моралът ти убива любовта?
С нея си, защото е по-приемлива
и не се бори срещу света,
спокойствие лъха от усмивката й красива.
Но не си ли по-жив с неспокойната ми свобода?
23.12.2002г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.