12 nov 2007, 8:51

Страх от самота 

  Poesía
670 0 2

Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега,
склонил глава над свойте мъжки колена.
Юмруци яростно присвиваш,
от болка в душата се прививаш.
Сълза в очите ти блести,
изплъзва се по бузата дори.
Тишина пронизва стаята,
но теб не те плаши това.
Само разумът уплашено крещи.
Страх ме е, че свиквам със самотата си.

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??