Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега,
склонил глава над свойте мъжки колена.
Юмруци яростно присвиваш,
от болка в душата се прививаш.
Сълза в очите ти блести,
изплъзва се по бузата дори.
Тишина пронизва стаята,
но теб не те плаши това.
Само разумът уплашено крещи.
Страх ме е, че свиквам със самотата си.
© Тина Всички права запазени