Страх от самота
Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега,
склонил глава над свойте мъжки колена.
Юмруци яростно присвиваш,
от болка в душата се прививаш.
Сълза в очите ти блести,
изплъзва се по бузата дори.
Тишина пронизва стаята,
но теб не те плаши това.
Само разумът уплашено крещи.
Страх ме е, че свиквам със самотата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
